Зареждам...
Архив новини

Гори

Съгласно Заповед № 397/15.10.1999 г. Горският фонд (ГФ) в НП обхваща 53481,0 ха, което съставлява 66% от територията на Националния парк. В мащабите на страната това са около 1,3% от Горския фонд на България. Залесената площ обхваща 42560,6 ха (79,6% от ГФ в парка и 1,1% от залесената площ на страната). Това означава, че 52,5% от парка са територии, покрити с гори. Дървопроизводителната площ е 42880,0 ха (80,2% от ГФ). Незалесената площ е 10601,0 ха (в т. ч. 778,3 ха горски пасища). Общата залесена площ се разпределя по следния начин: естествените насаждения – 24 965,8 ха (58,7%);

  • клек – 15 359,5 ха (36,1%);
  • изкуствени насаждения (култури) – 2 235,3 ха (5,2%).
Площта на горския фонд, попадаща в резервати, е 16 163,3 ха (30,2%), от които 9 978,2 ха е залесена. Друга значима част от площта (26,2%) попада в групата на защитните гори, от които 7 902,1 ха са противоерозионни и 6 088,8 ха – водоохранни гори. Буферните зони обхващат 1 150,9 ха (2,2%).

           Разпределение на горите по изложение на терена

Общо 62% от залесената площ са със сенчеста компонента на изложението. Това е предпоставка за доброто обезпечаване на месторастенията с влага и е основна причина за ясно изразеното участие на сенкоиздръжливи дървесни видове в горите на НП.

           Разпределение на горите по надморска височина

Около 75% от залесената площ е съсредоточена при надморски височини между 1 500 и 2 200 м. Средната надморска височина на ГФ в парка е 1 790 м н. в., което е средата на подпояса на горнопланинските смърчови гори у нас и предполага оптимални условия за развитие на иглолистните дървесни видове.

           Разпределение на горите по наклон на терена

Горският фонд в НП се заема силно наклонени терени. Около 88% от залесената площ е върху стръмни и много стръмни терени – съответно над 21о и 30о. При посочения релеф, надморска височина и наклон на терените, заети с гора, както и наличието на повече от 5 000 ха нелесопригодни площи, съществуващите насаждения имат изключителни противоерозионни, водоохранни и други защитни функции. Като се има предвид, че в НП са изворите на Искър, Марица и Места, следва всяка намеса да бъде съобразявана с комплекса от многообразните функции на горите.

           Разпределение по типове горски месторастения

Територията на ГФ попада в Тракийска горскорастителна област. Поради голямото разнообразие на климатични и почвени условия, а също и поради сложния релеф, на територията на парка са формирани разнообразни типове месторастения. Установени са всички месторастения от Средния и Горния горско-растителен пояс на Тракийската горско-растителна област. Незначително участие имат група месторастения на каменливи и скални склонове. Преобладават месторастения от типа С2, С2,3 и СД2,3 (около 45% от залесената площ), т. е. липсата на вода не е ограничаващ фактор за горската растителност. Около 65% от запаса на насажденията е съсредоточен при месторастения 75, 76 и 84, които са типично горски, свежи и свежи до влажни, свързани с кафявите горски почви. Високопланинските месторастения заемат около 30% от залесената площ, като почти не “носят” запас, защото върху тях са формирани клековите формации и горната граница на гората.

 

           Разпределение по дървесни видове и бонитет
Дървесните видове, съставящи горите в НП, които са били обект на стопанска оценка са 33. От тях 4 вида се срещат само в култури – черен бор, дугласка, лиственица, веймутов бор. 40 194,2 ха (94,4%) от площта на горите в парка е заета от иглолистни дървесни видове: смърч – 11 180,5 ха (26,3%), бял бор – 6 341,8 ха (14,9%), бяла мура – 4 951,6 ха (11,6%), ела – 1 896,5 ха (4,5%), други– 15 823,7 ха (37,1%). Широколистните видове заемат 2 366,4 ха и се разпределят, както следва: бук – 1 016,1 ха (2,4%), горун – 214,5 ха (0,5%), трепетлика – 161,9 ха (0,4%), бреза – 134,0 ха (0,3%), келяв габър – 114,6 ха (0,3%), явор – 64,8 ха (0,1%), други – 660,5 ха (1,6%). Средният бонитет на горите е 2,9, което показва благоприятни условия на средата за развитие на дървесните видове. С най-висок бонитет се отличават смърчовите (2,7), еловите (2,8) и горите от бяла мура (2,9). С по-нисък бонитет са бял боровите гори (3,2).

           Разпределение на горите по бонитет
В НП преобладават смесените насаждения, които заемат около 60% от залесената площ, като най-значително е участието на смесените иглолистни гори. В останалите смесени гори участват и широколистни дървесни видове. Най-голям дял от чистите по състав гори се пада на смърча, следван от белия бор и бялата мура. В НП се срещат още чисти насаждения от ела, бук, трепетлика, бреза, келяв габър, явор и др.

           Разпределение на горите по дървесни видове и класове на възраст
Продължителността на живота при отделните дървесни видове, произходът и условията на средата, в която живеят са основополагащи естествени фактори, оказващи влияние върху възрастта на горите. Възрастовата структура на насажденията е в пряка зависимост от тяхната история и начин на стопанисване. Поради труднодостъпната територия на НП, значителна част от горите не са повлияни силно от човешката намеса и са със значителна възраст. Средната възраст на горите в НП е 90 години – 91 за иглолистните и 74 за широколистните. Горите на възраст над 100 години заемат 13 514,6 ха (31,8%) от залесената площ. От иглолистните гори 12 748,2 ха (31,7%), а от широколистните 766,4 ха (32,4%) са на възраст над 100 години. При основните лесообразуватели тази тенденция е изразена най-силно за смърча и елата, докато за насажденията от бял бор и бяла мура преобладават горите с възраст между 80 и 120 години.

           Разпределение на дървесния запас на горите в парка
Общият запас на горите в НП е 6 228 861 м3. С най-значимо участие в биомасата на горите е смърчът (48%). Следват белият бор – 20%, бялата мура – 18% и елата – 10%. От широколистните, най-голям запас има букът 223 125 м3 (4%). Средният запас на един хектар е 233 м3, а средният прираст – 2,82 м3 на хектар.

           Санитарно състояние на горите

Санитарното състояние на горите в парка, според показателя за степента на увреждане R е следното: здрави (R=0 – 30%) – 83%, заболели (R=30 – 60%) – 15%, загиващи (R>60%) – 2%. Това разпределение показва, че голяма част от дървесната растителност е с добър здравен статус и наблюдаваните колебания имат локален и временен характер. Най-слаба степен на увреждане показва белият бор, следван непосредствено от бялата мура. Смърчът и елата се отличават с по-нисък здравен статус. В района на парка не са наблюдавани масови епифитотии и каламитети. Преобладават факултативните паразити и сапрофити от фитопатогените, а от ентомофауната – вторичните насекомни вредители (предимно корояди).

Галерия

Новини
Национален парк „Рила“ ще изпълнява проект по Програма „Интеррег V-A Гърция – България 2014-2020“
27/03/2017
Дирекцията на Национален парк „Рила“ ще участва в изпълнението на проект с...
Мобилното приложение за Национален парк „Рила“ добива все по-голяма популярност
24/03/2017
Над 500 инсталации през Android и iOS са направили потребителите на безплатното мобилно...
ДНП „Рила“ и партньори отбелязаха Световния ден на водата
22/03/2017
Дирекцията на Национален парк „Рила“ и партньори отбелязаха с разнообразни...
Дирекция „Национален парк Рила“ отбелязва Световния ден на водата
21/03/2017
Дирекцията на Национален парк „Рила“ ще отбележи Световния ден на водата с...