bg

Води

Води

Основеният хидрографски възел на страната, попада на територията на Национален парк „Рила”. Предполага се, че името на планината е с тракийски произход, но според някои източници на старославянски означава „многоводна планина”. От нея извират три от големите реки в България – Марица, Искър и Места, и по-малки техни притоци, както и рилските притоци на р. Струма отводняват многобройните циркуси в планината. Във високите части на Национален парк „Рила” има над 120 ледникови езера, разположени в кресловидни вдлъбнатини, отворени от едната страна, често завършващи с циркусен праг. Повечето от езерата в Национален парк „Рила” са постоянни, но има и такива с малка площ от по 1-2 дка, които през летните месеци пресъхват. По-голяма част от циркусите имат северна експозиция и образуват групи от по няколко езера. Най-високо разположено е Леденото (2709 м) от групата на Мусаленските езера. По-голяма част от езерата имат дълбочина между 2 м и 10 м. От множеството високопланински езера с ледников произход безспорно най-известни и посещавани са Седемте рилски езера. Повечето от тях са разположени на 2100 до 2500 м н.в. Най-дълбоко е Окото (37,5 м), с най-голяма площ – Близнака (91 дка), с най-голям воден обем – Бъбрека. Най-голямото по площ езеро в Рила е на територията на Природен парк „Рилски манастир” – Смрадливото 212 дка.