bg

Езера

Езера

На територията на парка са разположени около 120 езера, от които около 70 са глациални, обособени в няколко характерни групи, според територията в НП (Маричини, Мусаленски и др.). Общият обем на водите в езерата е около 80x106 м 3 . Езерата оказват значително регулиращо влияние върху формирането на речния отток от територията на парка. 
Ледниковите езера са разположени най-често в дъната на циркусите, циркусните тераси или по-рядко в троговите долини. Ледниковите езера в Рила са пръснати в цялата планина, разположени предимно на северни експозиции. Най-големите ледникови езера в Рила са Смрадливото (21,2 Ба) и Горното Рибно (17,6 Ба) (и двете на територията на Природен парк „Рилски манастир"), а най-дълбокото езеро е Окото (37,5т). Езерата в Рила са разположени между 1900 и 2600 т н. в. и според площта си се разпределят както следва: 1-1,5 Ба - 73,4%; 1,5-4,0 Ба - 20%: над 4,0 Ба - 6%. Езерата най-често имат овална форма, която е в зависимост от формата на циркуса, но има езера с издължена форма като Горно Рибно езеро, триъгална форма като Якорудското езеро или бъбреко-видна като езерото Бъбрека. Езерата се подхранват от ручеи, временни потоци, твърди и течни валежи, като дават начало на някои от реките, извиращи от Рила или подхранват по-ниско разположени езера. Максимумът на водните количества в езерата е в периода май-юли, когато се топи снежната покривка и е максимумът на валежите, а минимумът е през септември, когато валежите са оскъдни, а изпарението е значително. Повечето езера се оттичат повърхностно, но има и изключения с подземно оттичане, каквото е Сухото езеро, чиито води се филтрират през промитите моренни материали.
Водите в НП „Рила“ са изключително меки с една от най-ниските електропроводимости в България – варираща до момента от 6.1 µS/sm (при едно от измерванията на яз. Карагьол – при пробонабиране на фитобентос) до 79 µS/sm (река Леевщица). Практически при рилските езера и язовири никъде не е измерена електропроводимост повече от 20 µS/sm.
Липсват установени проблеми с разтворения кислород (респ. насищането с кислород), което е около 9 mg/l и респ. около 100% насищане, което е нормално за този тип води;
Киселинността на водите (измерена като рН) е варирала между 7 и 8, като единствено в яз. Карагьол и Йончево езеро е измерено рН малко под 7 (рН=6.81), което е нормално за този тип води.
Всички неорганични форми на биогени (амониев азот, нитритен азот, нитратен азот, ортофосфати) са под границата на откриване на аналитичните методи и показват, че речните и езерни води в НП „Рила“ са изключително бедни на биогени (олиготрофни и ултраолиготрофни).
Общият фосфор (органичносвързан и неорганичен) е също под границата на количестено определяне на аналитичния метод в речните и езерни води в границите на НП „Рила“.
Единствено са регистрирани ниски стойности на общ азот (органичносвързан и неорганичен) в някои от пунктовете: при реки, вариращ от <0.2 mg/l до 0.93 mg/l (река Крива); при езера, вариращ от <0.2 mg/l до 1.9 mg/l (яз. Карагьол). Тези крайни стойности надхвърлят нормите за добро състояние, залегнали в Наредба Н-4, но трябва да се има предвид, че тези норми са за средно-годишни стойности и не е коректно да се сравняват с еднократни измервания особено в период близък до топенето на снеговете (когато е биогенния годишен максимум на разтворените форми).
Стойностите на ХПК (химична потребност от кислород), който е индикатор за общо замърсяване на водите са в повечето случаи под границата на количественото определяне на метода от 5 mg/l или малко над нея, достигайки максимум от 7.2 mg/l (река Леевщица), което са изключително ниски стойности за този показател.
Показателят за общо органично замърсяване (БПК5 – биохимична потребност от кислород) е с много ниски стойности, вариращ от <0.5 mg/l (яз. Бели Искър) до 1.59 mg/l (яз. Карагьол), което показва води с много високо питейно качество. 
Речните и езерните води в НП „Рила“ се характеризират с много високо качество по основните групи физико-химични параметри (кислороден статус, ацидификация/вкисляване, биогенно натоварване, солеви режим), като не са регистрирани случаи на ясно антропогенно замърсяване на територията на парка (в обследваните 17 реки и 18 езера).