bg

Реки

Реки

 По билото на Рила планина преминава главната водоразделна линия между водосборните басейни на р. Дунав (Черноморски водосборен басейн) и Беломорския водосборен басейн. Главният водораздел последователно разделя водосборните басейни на р. Искър и р. Струма, р. Искър и р. Места и на р. Искър и р. Марица. От Запад на Изток водоразделната линия преминава последователно през вр. Мальовица – 2 729 м, вр. Шишковица – 2 669 м, вр. Мусала – 2 925 м и източно от курорта Боровец излиза извън територията на парка. Дължината на водораздела е около 76 км. Главният водораздел разделя Националния парк на две части - Северна, от която водите посредством р. Искър се оттичат към р. Дунав и оттам към Черно море (Черноморски водосборен басейн) и Южна, от която водите се оттичат към Бяло море (Беломорски водосборен басейн). Главната река, която води началото си от територията на Националния парк и принадлежи към Черноморския водосборен басейн е р. Искър. Главните реки, които принадлежат на Беломорския водосборен басейн са р. Места и р. Марица. Значителна част от територията на парка формира отток към р. Струма, която се влива в Бяло море.
Водите в НП „Рила“ са изключително меки с една от най-ниските електропроводимости в България – варираща до момента от 6.1 µS/sm (при едно от измерванията на яз. Карагьол – при пробонабиране на фитобентос) до 79 µS/sm (река Леевщица). Практически при рилските езера и язовири никъде не е измерена електропроводимост повече от 20 µS/sm.
Липсват установени проблеми с разтворения кислород (респ. насищането с кислород), което е около 9 mg/l и респ. около 100% насищане, което е нормално за този тип води;
Киселинността на водите (измерена като рН) е варирала между 7 и 8, като единствено в яз. Карагьол и Йончево езеро е измерено рН малко под 7 (рН=6.81), което е нормално за този тип води.
Всички неорганични форми на биогени (амониев азот, нитритен азот, нитратен азот, ортофосфати) са под границата на откриване на аналитичните методи и показват, че речните и езерни води в НП „Рила“ са изключително бедни на биогени (олиготрофни и ултраолиготрофни).
Общият фосфор (органичносвързан и неорганичен) е също под границата на количестено определяне на аналитичния метод в речните и езерни води в границите на НП „Рила“.
Единствено са регистрирани ниски стойности на общ азот (органичносвързан и неорганичен) в някои от пунктовете: при реки, вариращ от <0.2 mg/l до 0.93 mg/l (река Крива); при езера, вариращ от <0.2 mg/l до 1.9 mg/l (яз. Карагьол). Тези крайни стойности надхвърлят нормите за добро състояние, залегнали в Наредба Н-4, но трябва да се има предвид, че тези норми са за средно-годишни стойности и не е коректно да се сравняват с еднократни измервания особено в период близък до топенето на снеговете (когато е биогенния годишен максимум на разтворените форми).
Стойностите на ХПК (химична потребност от кислород), който е индикатор за общо замърсяване на водите са в повечето случаи под границата на количественото определяне на метода от 5 mg/l или малко над нея, достигайки максимум от 7.2 mg/l (река Леевщица), което са изключително ниски стойности за този показател.
Показателят за общо органично замърсяване (БПК5 – биохимична потребност от кислород) е с много ниски стойности, вариращ от <0.5 mg/l (яз. Бели Искър) до 1.59 mg/l (яз. Карагьол), което показва води с много високо питейно качество. 
Речните и езерните води в НП „Рила“ се характеризират с много високо качество по основните групи физико-химични параметри (кислороден статус, ацидификация/вкисляване, биогенно натоварване, солеви режим), като не са регистрирани случаи на ясно антропогенно замърсяване на територията на парка (в обследваните 17 реки и 18 езера).