bg

Геология/Релеф

Геология/Релеф

Отличителен белег на Рила планина е нейният масивен характер, подчертан от факта, че почти отвсякъде тя е заградена с котловини. Едновремено с това поради дълбокото всичане на долините на реките Бели и Леви Искър, Рилска, Илийна, Благоевградска Бистрица и Белишка самата тя е разделена на четири ясно обособени дяла: Източен, Централен, Северозападен и Югозападен.
В пределите на Националния парк попадат части и от четирите рилски дяла. Най-голяма площ има Източна Рила (45,1%). На второ място по площ в парка е Северозападна Рила (21,5%), която само с малко изпреварва Югозападна Рила (20,7%). Най-малка част от площта на парка е разположена в Централна (Средна) Рила (12,7%), което се дължи на факта, че голяма част от нея се включва в Природен парк Рилски манастир.
Територията на НП „Рила” попада в обхвата на Алпийския орогенен пояс, и по-точно в неговите вътрешни части. Поради това, тази територия притежава всички типични черти на високометаморфните комплекси, изградени от скали, формирани на голяма дълбочина в земната кора (над 25 км). Позицията на Рила в Алпийския ороген е ясно дефинирана. Планината се разглежда като част от Родопската тектонска зона, разположена на юг от Маришкия шев, който я отделя от Балканидите.
В рамките на НП „Рила“ и неговата най-близка периферия се установява присъствието на трите класа скали: метаморфни, магмени и седиментни. Метаморфните скали са най-старите и включват както метаморфозирани седименти (шисти, парагнайси, мрамори), така и метаморфозирани магмени скали (габра, базични вулканити; метаморфозирани гранити, превърнати в ортогнайси и др.). Метаморфните скали вместват различни по размери по-млади магмени скали. Някои от тези магмени тела са с огромни размери, например Рило-Родопския батолит. Метаморфните и магмените скали традиционно се обединяват и характеризират като кристалинна подложка или фундамент. Седиментите скали са представени от различни континентален тип отложения, формирани в езерни и речни обстановки, които са по-млади от кристалинния фундамент.
Благодарение на значителния хипсометричен диапазон и разнообразните ландшафтни условия, които съществуват в Рила планина, на територията на националния парк се намират релефни форми, продукт от многообразни морфогетични процеси. Някои от тях са резултат от действито на процеси, действали в миналото, други процеси продължават и днес да дооформят облика на планината, а трети в миналото са формирали морфоскулптурата в различен като височина планински пояс.
Днес на територията на Рила планина, както и в обхвата на парка са разпространени следните генетични типове релеф: глациален, периглациален, планационен, флувиален и гравитационен. Най-изразителните и най-разпространени форми от реликтния глациален морфоложки комплекс са циркусите. Представляват негативна кресловидна форма със стръмни склонове и полегато дъно, често заето от едно или повече езера. В Северозападна Рила циркусите имат предимно северно изложение. Такива са Калинският, Отовишкият, Скакавишкият, циркусът на Седемте езера, Урдиният, Мальовишкият и др. В други части на Рила преобладават циркуси с южна (Реджепският, Вапският и др) или източна (циркусите между Малък Мечи връх и Езерник в Югозападна Рила или Ибърският и Ропалският в Източна Рила) експозиция. Най-високо разположеният циркус е този на Леденото езеро под връх Мусала. Други характерни форми са карлингите и овчите гърбици. Карлингите представляват остри, често назъбени върхове, които се образуват на вододелното било между циркусите.
Периглациалния релеф е разпространен в Рила планина над около 2000-2100 м н.в. по-малко известно За разлика от глациалния, който е изключително реликтен, периглациалният релеф е резултат и на съвременна морфогенеза. Едни от най-характерните форми са каменните ледници (Rock glaciers). Те са положителни релефни форми, представляващи струпване на груби, неогладени скални блокове във формата на език, запълващ долината или серия от валове в основата на склона. 
Планационният релеф е свързан с етапите на тектонски покой, през които екзогенните земни сили са денудирали и заравнили територията, превръщайки я в почти равнинна област. При последващата тектонска активност тя се разломява и остатъци от нея може да се открият по широките билни заравнености и склонови стъпала. В този смисъл този тип релеф в Рила е изключително реликтен. Този тип релеф има широко разпространение в Капатнишкия дял на Рила.