bg

Безгръбначни

Безгръбначни

На територията на НП „Рила“ са установени 4186 вида безгръбначни животни. Установените таксони принадлежат към 10 типа, 23 класа, 87 разреда и 469 семейства. Броят на видовете представлява около 15% от всичките 27 879 вида безгръбначни животни, установени в България и около 60% от очакваните за парка 7000 вида. Именно те характеризират уникалните съобщества и ценните екосистеми чрез видовото богатство и наличието на ендемични, реликтни и редки видове. Ендемичните насекоми са 195 вида и подвида. При тях балканските ендемити са 90 и преобладават над българските, които са 71. Значителен е броят и на рилските локални ендемити - 34. При останалите безгръбначни животни балканските ендемити са 23 и отстъпват на българските, които са 47, а рилските локални ендемити са само 3. Общо за всички безгръбначни животни ендемитите се поделят на 113 балкански, 118 български и 37 рилски вида и подвида. Според разпространението си ендемитите обитават предимно субалпийския и иглолистния пояс, а тези в буковия пояс са значително по-малко. По систематични групи най-много ендемити има сред бръмбарите - 91, следвани от пеперудите - 22, ручейниците - 20, паяците - 17, акарите - 13, диплоподните многоножки и перлите - по 11 вида и подвида.
Тъй като видовото богатство на отделните групи безгръбначни животни на Рила е различно, подреждането на групите по относителен дял на ендемитите спрямо общия брой видове в двата парка не е еднакво с подреждането по видове и подвидове. Най-висок процент на ендемитите в рилските паркове на Рила установяваме при перлите и стоножките - по 30 %, следвани от сенокосците - 25 %,
ручейниците - 23 % и мекотелите - 16 %. Други систематични групи безгръбначни животни се появяват при подреждането по реликти. Общият брой на реликтните безгръбначни е 238 вида, подразделени на 37 предледникови и 201 ледникови реликта. При предледниковите преобладават ракообразните - 16 вида, ротаториите (микроскопични водни червеи) и хоботните насекоми - по 7 вида. Най-много между ледниковите реликти са хоботните насекоми - 62 вида и пеперудите 55, следвани от ротаториите - 3, бръмбарите 20, ракообразните - 19 вида. Според Червената книга на България най-сериозно застрашени от всички безгръбначни на Рила са северното блестящо водно конче (Somatochlora árctico) и малко  то мъхово водно конче (Leucorrhinia dubia). Двата вида, открити напоследък в България, са обявени за критично застрашени, защото се срещат на Балканския полуостров единствено в местността Тиха Рила на територията на Природен парк „Рилски манстир“ и околните ледникови езера, далеч от основните области на разпространението им.

Видове с консервационен статус

Видове включени в “IUCN Red List of Threatened Species” (Version 2015.2).
Към тази категория от територията на НП „Рила“ са установени общо 44 вида от 7 групи безгръбначни животни, като най-много са представителите на пеперудите (Lepidoptera) – 13, водните кончета (Odonata) – 9 и охлювите (Mollusca, Gastropoda) – 8.
Видове включени в Дир. 92/43/ЕЕС и Натура 2000 в България.
От видовете в приложенията на Директивата за хабитатите (Дир. 92/43/ЕЕС) и в мрежата Натура 2000 за територията на НП „Рила“са включени общо 10 вида от 5 групи безгръбначни животни.
Видове включени в Bern Convention от територията на НП „Рила“са установени общо 13 вида от 4 групи безгръбначни животни.
Видове от закона за биологичното разнообразие (ЗБР).
В Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) са включени общо 18 вида от 7 групи безгръбначни животни, срещащи се на територията на НП „Рила“.
Видове от Червената книга на Република България.
В новото издание на Червената книга на Република България (2015) са включени общо 12 вида от 6 групи безгръбначни животни, срещащи се на територията на НП „Рила“. Три от видовете са включени в категорията на критично застрашените видове, 4 са в категорията застрашени видове, 4 са отнесени към уязвими видове и 1 е в групата на слабо засегнатите видове.
 
 
то мъхово водно конче (Leucorrhinia dubia). Двата
вида, открити напоследък в България, са обявени
за критично застрашени, защото се срещат на Бал-
канския полуостров единствено в местността Тиха
Рила на територията на Природен парк „Рилски
манстир“ и околните ледникови езера, далеч от ос-
новните области на разпространението им.