bg

Безгръбначни

Безгръбначни

Фаунистичното богатство на Национален парк „Рила” и резерват „Риломанастирска гора” е най-добре представено от безгръбначните животни. То се определя от многообразието на типовете, към които принадлежат тези видове. Най-големият брой принадлежи на насекомите, които са един от десетките класове безгръбначни животни (Invertebrata). Безгръбначната фауна е представена от тип едноклетъчни (Protozoa) и различни типове многоклетъчни (Metazoa): Мешести червеи (Coelenterata), Плоски червеи (Plathelminthes), Кръгли червеи (Nemathelminthes), Прешленести червеи (Annelides), Мекотели (Mollusca), Членестоноги (Arthropoda) с класoвe Ракообразни (Crustacea), Паякообразни (Arachnoidea), Многоножки (Myriapoda), Насекоми (Insecta) с разреди: Еднодневки (Ephemeroptera), Водни кончета (Odonata), Богомолки (Mantodea), Перли (Plecoptera), Правокрили/Скакалци (Orthoptera), Равнокрили (Homoptera), Полутвърдокрили (Hemiptera), Твърдокрили/бръмбари (Colioptera), Мрежокрили(Neuroptera), Мекоптери (Mecoptera), Пеперуди (Lepidioptera), Ципокрили (Hymenoptera), Двукрили (Diptera). Тези групи са важни и представителни в таксономично, фаунистично и консервационно отношение.
Установени са 2934 вида безгръбначни животни, от които 242 ендемични вида и подвида, 244 реликта и 312 редки вида. Някои групи безгръбначни са представени с изключително многообразие. Това се отнася за атрактивни групи като бръмбари, пеперуди и паякообразни. Сред световно застрашените са паякът (Eresus cinnaberius), бръмбарът (Osmoderma eremita), алпийски сечко (Rosalia alpine), три вида пеперуди, сред които пеперудата аполон (Parnassius apollo), три вида мрежокрили насекоми и четири вида мравки, включително и червената горска мравка (Formica pratensis). Многообразието на групите от безгръбначни животни обхваща хиляди видове. Сред представителите на Protozoa видовете са установени основно в сфагнови мъхове, глациални езера и блата. Видовете Heleopera sphagni и Nebela carinata обитават само високопланински сфагнуми и мочури, видът Playfairina valcanovi живее само по сухи и варовити места, те са типични стенобионти. Представители на Nematoda са установени в резерват „Парангалица”, някои от тях са български ендемити – Alausum macer, Eudorylainum simus, Prarilenchoides katalani и др. Реликтните видове са резултат от сложни палеогеографски и палеоклиматични промени, протекли от средата на терциера до днешни дни. По-проучени и много по-разнообразни и многобройни са многоклетъчните безгръбначни организми.
Най-богати на безгръбначни организми са иглолистните гори, следвани от буковия пояс и субалпийския пояс. По-малкото видово разнообразие на буковите гори се дължи на факта, че те са по-слабо представени на територията на парка и резервата. Най-малко е видовото разнообразие в алпийския пояс поради екстремните климатични условия. Тук се срещат основно стенобионтни таксони, реликти и ендемити. Всяка негативна промяна в климата, замърсяване на околната среда и разрушаване на местообитанията са фатални и водят до изчезване на видове в локален или ареален план. Отделните групи безгръбначни животни имат различна чувствителност към негативните антропогенни въздействия и най-важно е запазването на техните хабитати.