bg

Иглолистни гори

Иглолистни гори

Иглолистните гори и храсталаци от бореален тип са много добре застъпени в пределите на националния парк, представляващи южноевропейски тип на горската растителност, характерна за тайгата като част от биома Aciculilignosa. Към горната граница на гората на южни експозиции смърчът - Picea abies образува съобщества с белия бор - Pinus sylvestris, където се формира храстов
етаж от черна и червена боровинка (Vaccinium myrtilus, V. vitis-idea) с вейник (Calamagrostis arundinacea). Най-често смърчът образува смесени съобщества с обикновената ела - Abies alba на северни експозиции, а понякога и с борисовата ела  - Abies borisii-regis. Тези гори са тъмни и тревната покривка е оскъдна, представена от крайни сциофити като киселиче - Oxalis acetosella, дебрянка - Sanícula europea и различни видове крайснежно звънче - Soldanella spp. В ниските части на иглолистния пояс смърчът образува смесени съобщества и с обикновения бук. Елата много рядко в Рила формира смесени съобщества с черния бор - Pinus nigra, поради ограниченото разпростра нение на скали, съдържащи карбонати, което е екологично изискване за черния бор. Към иглолистните гори и храсталаци принадлежат съобществата на бялата мура - Pinus реисе, които са добре за-
стъпени на много места в парка и често формират горната граница на гората на северни експозиции, но понякога се спускат и доста ниско. Бялмуровите гори в Рила са силно склопени, а долният етаж е формиран от черна боровинка и вейник. Към горната граница на гората бялата мура образува смесени съобщества с клек - Pinus mugo. 
Горите и храстовите съобщества, които се класифицират към клас Vaccinio-Piceetea са широко разпространение на територията на парка, като класът е представен от 2 разреда - Junipero-Pinetalia mugo и Piceetalia excelsae. Разред Junipero-Pinetalia mugo и съюз Pinion mugo обединяват съобществата на клека, които се срещат над горната граница на гората, но на места формират и преходни горско-храстови съобщества с бяла мура, бял бор и смърч.
Съобществата на клека са добре запазени, слабо антропогенно повлияни и в стабилно състояние. Не са установени потенциални фактори, които биха оказали негативно въздействие. Растителността, в границите на разред Piceetalia excelsae, включва горите с основни ценообразуватели бял бор, бяла мура, смърч и ела.
Смърчовите гори са широко разпространени в парка, като заемат слабо наклонени до стръмни склонове, при плитки до среднодълбоки почви и силикатна основна скала. По-малки по площ са смесените съобщества на смърча с обикновената ела, белия бор и бялата мура.
Горите с доминиране на бяла мура се срещат при най-големи надморски височини, както и по сипейните и стръмни склонове. Почвите са плитки до средно-мощни, а склоновете средно до силно наклонени. основната скала е силикат.