bg

Седемте рилски езера

Седемте рилски езера

Седемте рилски езера

Магичният циркус на Седемте рилски езера
 
Долното езеро събира водите на всички останали езера от групата. То е разположено най-ниско в циркуса, откъдето идва името му. Намира се на височина 2095 м, площта му е 5,9 дка и дълбочина 11 м. Има ниски и затревени брегове. От него води началото си река Джерман, която по пътя си събира водите на реките Скакавица, Горица, Отовица, Дупнишка Бистрица и др. и ги отнася в Струма.
 
Рибното езеро е разположено на височина 2184 м, с дълбочина едва 2,5 м и площ 23 дка. Бреговете му са тревисти, а дъното тинесто, обрасло с висши водни растения. Край него е хижа „Седемте езера“. Независимо че езерото е наречено Рибното, риболовът в него е забранен. На южния бряг на езерото се намира чешмата „Ръцете които дават“.
 
Езерото Трилистника е разположено на височина 2216 м, с площ 26 дка и дълбочина  - 6,5 м. Езерото има неправилна форма, наподобяваща трилистна детелина, от където идва и името му. Потокът изтичащ от север, дава началото на река Джерман.
До езерото се стига по маркирана туристическа пътека, свързваща долните езера и хижите в близост с езеро Бъбрека.
 
Езеро Близнака се намира на 2243 м, има площ от 91 дка и дълбочина до 27,5 м. В сухи години най-тясната част в средата почти пресъхва и се разделя на две езера, които си приличат. Оттам произхожда името му. Близнакът е най-голямото по площ и най-дългото в циркусната група. Над него се извисява връх Хайдута (Харамията).
 
Езеро Бъбрека се простира на 85 дка при надморска височина 2282 м. Дълбочината му е 28 м. Това е второто по големина езеро. Има ключово местоположение, на южния му бряг се отклоняват пътеките за хижите Скакавица, Рилски езера, Седемте езера и Иван Вазов. На поляната източно от езерото се провежда празника на последователите на българският духовен учител Петър Дънов, като се изпълнява ритуалния танц „Паневритмия“.
 
Окото е най-дълбокото циркусно езеро на Балканския полуостров с 37,5 м. площта му е 68 дка, с надморска височина – 2440 м. то е едно от най-магнетичните езера. Наситено синият му цвят и характерната овална форма са в основата на името му. Погледнато отгоре, езерото наподобява очен ирис.
 
Сълзата е най-високо разположеното в циркуса на 2535 м. с размер едва 7 декара и дълбочина 4,5 м. То е най-плитко след Рибното езеро. Името му идва от формата и кристално чистите води, бистри като сълза, които предлагат видимост на максимална дълбочина. Нарича се също Горно езеро, защото е най-високо разположено от Седемте рилски езера.
Почти девет месеца от годината е замръзнало. Пълни се от топящия се сняг и дъжд.
 
Какво става със Седемте рилски езера?
Седемте рилски езера са популярна високопланинска туристическа дестинация. Те са разположени на територията на Национален парк „Рила“ и попада в обхвата на защитена зона „Рила“ от европейската екологична мрежа Натура 2000, което му придава стойност на природно наследство.
Редица научни изследвания обаче вече алармират за настъпващи негативни промени в екологичното състояние на езерата. Научната конференция по повод 30 години от обявяването на Парка, която се състоя на 3 юни 2022 г. още веднъж потвърди, че езерата са застрашени от постепенно заблатяване и изчезване.
Всички научни проучвания в района ясно посочват, че промените в екологичното състояние на езерата през последните две десетилетия се дължат на интензивния туризъм.  В резултат на това се формират множество нерегламентирани пътеки, преминаващи през откритите поляни.
Интересен е фактът, че най-силно засегнатите езера не са най-силно посещаваните от туристите като Бъбрека, Окото и Сълзата, защото пътеките, които водят до тях, попадат във водосбора на по-ниските Близнака, Трилистника и Рибното езеро. Поради тази причина последните три са в най-лошо състояние към момента.
 
До какво води всичко това?
Всичко това води както до затлачването на езерата и до увеличаване на притока на допълнителни хранителни вещества, създаващи условия за развитие на нетипична растителност, която също допринася за заблатяването.
Заключението и на учените и на хората, работещи в практиката е, че за да се спасят езерата и да се спре заблатяването трябва да се ограничи действието на двата основни фактора, които въздействат негативно:
  1. интензивният туристопоток, причиняващ ерозия, водеща до свличане на земни маси в езерата и
  2. органичните замърсители в циркуса, водещи до повишена еутрофикация.
 
Увеличеното присъствие на туристи в района на циркуса води до изключително интензивно засилване на негативните въздействия и съкращава значително естествените процеси.
   
Изводът е, че започваме да губим някои от езерата и ако не се вземат мерки те могат да изчезнат в най-скоро време.
 
Какво може да се направи?
Ако искаме да спасим езерата, без да се налагат крайни мерки като ограничаване на достъпа, трябва всички посетители в района да проявят отговорност и да намалят своето въздействие върху екосистемите като:
  • Се движат само по маркираните туристически пътеки;
  • Не навлизат в езерата;
  • Не замърсяват;
  • Не бивакуват извън определените места;
  • Не използват нерегламентирани МПС-та за достъп до циркуса;
  • Не водят кучетата си без повод;
  • Подпомагат работата на служителите паркова охрана като подават сигнали за нерегламентирани дейности на тел. номер 0884 111 400.
 
Основните мерки, които Дирекция „Национален парк Рила“ планира да изпълни през 2022 г. с цел ограничаване на негативните въздействия от засиленото човешко присъствие в циркуса на Седемте езера:
  • Предоставяне на повече и по-добра информация за посетителите, така че всеки да разбере проблема и необходимостта от въведените ограниченията;
  • Укрепване на основните туристически пътеки, за да се намали ерозията по тях;
  • По-добър контрол на туристопотока от страна на служителите на Дирекцията, който да осигурява спазването на правилата от страна на посетителите;
  • Прочистване на езерата от растителност и дънни отлаги, за поддържането им в добро екологично състояние;
  • Подобряване на мониторинга на посетителите и на състоянието на екосистемите, за да проследяваме дали реално постигаме резултатите, към които се стремим.
 
Само заедно можем да опазим природното богатство на Рила и да направим, така че идните поколения също да имат възможността да му се наслаждават!
 
Публикувани научни статии по темата към момента можете на прочетете на:
https://jbgs.arphahub.com/article/78709/?fbclid=IwAR1v4WfkfrxckU7mJzFncJqEiDaf9xxEhbxJt4fuEVHUZ7t6eFXvN0fmowc
 
https://www.researchgate.net/publication/341119967_PROSTRANSTVEN_ANALIZ_I_OCENKA_NA_VLIANIATA_NA_TURISTICESKITE_PTEKI_I_PALATKOVITE_LAGERI_V_RAJONA_NA_CIRKUSA_NA_SEDEMTE_RILSKI_EZERA_NP_RILA
 
https://nauka.offnews.bg/news/Nauki-za-Zemiata_15/Kakvo-se-sluchva-v-rajona-na-Sedemte-ezera-v-Rila-kak-vliianieto-n_173541.html?fbclid=IwAR33hyd-PyzvuJ7JyRhNQBOYUVsfjuejzNzTGvYSZwj5uRj8anSkeSQ6Q0w
 
Повече можете да научите и от дискусията по темата, проведена през юни месец по време на Научната конференция „30 години Национален парк Рила - предизвикателство за идните поколения“: https://www.facebook.com/NationalParkRila/videos/1679821295711772