Климат
Територията на НП „Рила“ е разположена основно в преходно-континенталната климатична зона на страната, заемайки междинно положение спрямо останалите две главни климатични зони в България - умерено-континентална от север и континентално-средиземноморска от юг. Част от парка на юг преминава в континентално-средиземноморската климатична зона. В границите на тези зони територията на парка попада в три климатични под-зони (райони) – северно-рилски и средно-струмски към преходно-континенталната зона, и южно-рилски към континентално-средиземноморската зона. Границата между умерено-континенталната и преходно-континенталната климатична област минава по северните подножни склонове на Рила планина, а между преходно-континенталната и континентално-средиземноморската област – по нейните южни склонове. Това е основният зонален фактор, който влияе върху формирането на климата на територията на парка. Характеристиките му зависят от количеството на постъпващата слънчева радиация, както и от спецификата на атмосферната циркулация под силно изразеното влияние на планинския релеф, като основен азонален климатичен фактор.
Климатът се влияе от елементи на релефа – вертикално разчленение, експозиция, надморска височина. Разнообразното вертикално разчленение (формите и ориентацията на долините, преградите между тях) влияе върху циркулацията на въздушните маси и чрез тях върху температурите, ветровете, валежите.
Елементи на климата
Температура на въздуха
Температурата на въздуха показва съществена разлика между северния и южния макросклон на планината. Разликата е изразена най-добре в най-ниската част на територията на парка, където достига цял градус средно годишно.
Средната годишна температура на въздуха е 2.6 0С средно за северното макроизложение и 3.1 0С за южното, с намаляване на разликата при увеличаване на надморската височина. В сезонен аспект, най-висока е средната месечна температура през август, а най-ниска през януари, с годишна температурна амплитуда между 4.7 и 5.7 0С, по-висока по южните, в сравнение със северните макросклонове.Сезонните контрасти са по-значителни в по-ниските планински пояси, в сравнение с по-високите. Така например на 800 м н.в. годишната температурна амплитуда е около 20 0С, а на 2800 м – около 15 0С.
Средните месечни максимални температури, надвишават средните месечни температури с около 7 0С през лятото и с около 5 оС през зимата. Абсолютният максимум на вр.Мусала през юли е 18,6 оС.
Средните месечни минимални температури се подчиняват на същите закономерности. В ниските планински пояси те достигат около 11 оС през лятото и -8 оС през зимата. Абсолютният минимум на вр.Мусала е под -30 оС.
Елементи на климата
Температура на въздуха
Температурата на въздуха показва съществена разлика между северния и южния макросклон на планината. Разликата е изразена най-добре в най-ниската част на територията на парка, където достига цял градус средно годишно.
Средната годишна температура на въздуха е 2.6 0С средно за северното макроизложение и 3.1 0С за южното, с намаляване на разликата при увеличаване на надморската височина. В сезонен аспект, най-висока е средната месечна температура през август, а най-ниска през януари, с годишна температурна амплитуда между 4.7 и 5.7 0С, по-висока по южните, в сравнение със северните макросклонове.Сезонните контрасти са по-значителни в по-ниските планински пояси, в сравнение с по-високите. Така например на 800 м н.в. годишната температурна амплитуда е около 20 0С, а на 2800 м – около 15 0С.
Средните месечни максимални температури, надвишават средните месечни температури с около 7 0С през лятото и с около 5 оС през зимата. Абсолютният максимум на вр.Мусала през юли е 18,6 оС.
Средните месечни минимални температури се подчиняват на същите закономерности. В ниските планински пояси те достигат около 11 оС през лятото и -8 оС през зимата. Абсолютният минимум на вр.Мусала е под -30 оС.
Валежи
Валежите нарастват с увеличаване на надморската височина от около 600 мм сумарно за година на 800 м н.в. до 1100-1200 мм във високата планина. Налице е известна разлика в годишните валежни суми между северния и южния планински макросклон. Средно през годината вали в 130-160 дни, но в отделни валежни години - и повече. Броят на дни с валеж от дъжд, в сравнение с този, с валеж от сняг, е много по-висок в по-ниските планински пояси, като с увеличаване на надморската височина това съотношение става противоположно.
Снежна покривка
Снежната покривка се формира ежегодно, но не във всички части на планината тя е устойчива (с непрекъсната продължителност над 30 дни). Средният годишен брой на дни със снежна покривка е твърде различен, в зависимост от надморската височина, експозицията, формата на релефа. На 1000 м н.в. този брой е около 70 дни, на 2000 м н.в. – около 150-160, а на 2900 м н.в. – около 200 дни.
Мъгли
Годишният брой на дни с мъгла нараства правопропорционално с нарастването на надморската височина, тъй като по високите планински части облаците в много случаи се регистрират като мъгли. Наред с надморската височина, обаче, формирането и задържането на мъглите зависи много силно и от някои други физикогеографски фактори, като форма на релефа, а също експозиция и наклон на склоновете.
Влажност на въздуха
Влажността на въздуха, изразена чрез пъргавината на водните пари, има ясно изразен годишен ход с минимум през януари и максимум през юли.
Скорост на вятъра
Скоростта на вятъра показва силно изразено нарастване с увеличаване на надморската височина. В планинските пояси около 1000-1500 м н.в. се наблюдава леко изразено инверсно състояние. Средно годишно скоростта се изменя от 1.4 m/s в подножието на северния макросклон на Рила и 1.0 m/s в подножието на южния й макросклон, до 7,6 m/s – по билото.
В сезонно отношение скоростта на вятъра нараства от летните към зимните месеци и това е толкова по-добре изразено, колкото по-голяма е надморската височина.
По отношение на посоката на вятъра, в Рила тя е подчинена на преобладаващия западно-източен пренос на въздушните маси в умерените географски ширини на северното полукълбо. През лятото преобладаващи са северозападните ветрове, а през зимата, и най-вече във високопланинските части често се проявяват и юг-югозападни ветрове.
Слънчево греене
Продължителността на слънчевото греене се определя от астрономичните фактори, от особеностите в атмосферната циркулация, проявени чрез режима на облачността, както и от орографските условия. Годишната продължителност на слънчевото греене по най-високите части на парка е около 1930 часа, с максимум през август – около 250 часа месечно и минимум през декември и януари –113-112 часа.
Сумарната слънчева радиация нараства с надморската височина, в най-голяма степен до 2000 м н.в., където годишните стойности достигат около 6200 MJ/m2 .
Снежна покривка
Снежната покривка се формира ежегодно, но не във всички части на планината тя е устойчива (с непрекъсната продължителност над 30 дни). Средният годишен брой на дни със снежна покривка е твърде различен, в зависимост от надморската височина, експозицията, формата на релефа. На 1000 м н.в. този брой е около 70 дни, на 2000 м н.в. – около 150-160, а на 2900 м н.в. – около 200 дни.
Мъгли
Годишният брой на дни с мъгла нараства правопропорционално с нарастването на надморската височина, тъй като по високите планински части облаците в много случаи се регистрират като мъгли. Наред с надморската височина, обаче, формирането и задържането на мъглите зависи много силно и от някои други физикогеографски фактори, като форма на релефа, а също експозиция и наклон на склоновете.
Влажност на въздуха
Влажността на въздуха, изразена чрез пъргавината на водните пари, има ясно изразен годишен ход с минимум през януари и максимум през юли.
Скорост на вятъра
Скоростта на вятъра показва силно изразено нарастване с увеличаване на надморската височина. В планинските пояси около 1000-1500 м н.в. се наблюдава леко изразено инверсно състояние. Средно годишно скоростта се изменя от 1.4 m/s в подножието на северния макросклон на Рила и 1.0 m/s в подножието на южния й макросклон, до 7,6 m/s – по билото.
В сезонно отношение скоростта на вятъра нараства от летните към зимните месеци и това е толкова по-добре изразено, колкото по-голяма е надморската височина.
По отношение на посоката на вятъра, в Рила тя е подчинена на преобладаващия западно-източен пренос на въздушните маси в умерените географски ширини на северното полукълбо. През лятото преобладаващи са северозападните ветрове, а през зимата, и най-вече във високопланинските части често се проявяват и юг-югозападни ветрове.
Слънчево греене
Продължителността на слънчевото греене се определя от астрономичните фактори, от особеностите в атмосферната циркулация, проявени чрез режима на облачността, както и от орографските условия. Годишната продължителност на слънчевото греене по най-високите части на парка е около 1930 часа, с максимум през август – около 250 часа месечно и минимум през декември и януари –113-112 часа.
Сумарната слънчева радиация нараства с надморската височина, в най-голяма степен до 2000 м н.в., където годишните стойности достигат около 6200 MJ/m2 .