Лечебни растения

Лечебните растения – приблизително 3600 вида, представляват 1/3 от растителните видове в българската флора. Някои от тях се ползват от векове, други добиват своята популярност в по-ново време. Като всяко друго хоби, брането на лечебни растения изисква предварителна подготовка. Трябва добре да се познават характерните белези на отделните растения. Важна особеност е, че билките се берат само в сухо време, след вдигане на сутрешната роса. Ако се наберат във влажно време, те често почерняват. Трябва да се знае моментът, когато лечебните растения са образували в най-добра концентрация биологично активните вещества, които всъщност имат лечебна сила. Необходими са познания и за това, коя част от билката трябва да се бере – лист, стрък, цвят, плод и др. Частите на едно растение могат да съдържат различни по състав и действие лечебни вещества. Разлики в количеството на тези вещества има и през отделните фази от развитието на растението – нарастване, разлистване, цъфтеж, образуване на плодове, узряване на семена, когато надземната част отмира и растението се подготвя за зимен покой... Берачите на билки трябва да бъдат най-добрите познавачи и грижовни пазители на лечебните растения. Това е единственият начин да използваме дългосрочно безценното природно богатство на билките.
Голяма част от лекарствените растения се берат за приготвяне на ароматен чай със спомен от лятото, като тонизиращо средства и като подправка към ястията. С лечебна цел се ползват основно корените на растенията. Те са ефикасен лек при вирусни инфекции – от болно гърло до стомашно разстройство. Напоследък все повече хора отглеждат лечебни растения, отличаващи се от традиционните подправки, в своите домашни градини. Не трябва обаче да забравяме, че за лекарство се ползват и отровни растения По-добре те да бъдат предписани от лекар, да си ги закупим от аптеката и да спазваме стриктно указанията за ползване, защото отровата е в дозата. В Рила се срещат много лечебни растения, които са под специална закрила – лудо биле, златовръх, шапиче (цариче) и др. Тези растения не се берат, корените им не се вадят, плодовете не се събират. Освен това има забрана и на разрешените за бране лечебни растения в резерватите. Трябва да се знае, че не всички лечебни растения са разрешени за бране. Много от тях са защитени от българското законодателство заради малките им популации, локалното месторастене, специфичните условия, необходими за развитието им. Затова, преди да отидете да берете билки, е желателно да проверите дали няма някакви ограничения за този вид, който сте си набелязали.
Разнообразието от билки в Рила е много голямо. В равнините растат живовляк навсякъде по сухи тревисти и храсталачни места. Растението прецъфтява сравнително бързо, а като билка се ползва по време на активен цъфтеж. При бране стъблата се отрязват с остър нож, за да не се изскубва растението от почвата. Приема се вътрешно под формата на запарка или се прилага външно при рани и изгаряния под формата на маслен извлек.
Всеки любител на билките през септември и октомври е брал плодовете на шипката, известна още като „див гюл”, „дива роза” и „шипок”. Шипките съдържат много високи количества витамин С – до 1000 пъти повече от цитрусовите плодове в 100 г. Те са добър източник и на витамините А, К, D и Е, както и на калций, магнезий, калий и манган. Плодът от шипката се е използвал още от древността при много здравословни проблеми. При брането на плодовете храстите не трябва да се чупят и да се отсичат клоните, за да може и в следващите години шипковият храст да има лечебни плодове. Плод от шипка можете да си наберете из цялата планина, из храсталаци и разредени гори, по тревисти и каменисти склонове и край пътища. Наричат я още „царица на билките”, защото плодовете се ползват както за шипков чай, така и за приготвяне на вино и мармалад. Шипката е силен имуностимулатор, който от векове се използва за превенция срещу простуди.
Който е ходил в Рила по тревистите и каменливи места, из храсталаци и край горите през август и в началото на септември, със сигурност е бил запленен от наситено сините, сравнително едри цветове на синята тинтява, известна още като „горчанка”, „жлъчка”, „мъжка тинтява”, „облиставиче”, „жлъчката на земята”, „горчива трева”, „кръстоцветна тинтява”, „едностръка тинтява”. Растението прилича на своите братовчедки – горската тинтява и блатната тинтява, но лесно се различава от тях по цвета. Синята тинтява има четири сини листчета (тя е четириделна, а горската – петделна). Лечебните растения от семейство Тинтявови съдържат горчиви алкалоиди и гликозиди. Забранено е събирането на защитените видове жълта тинтява и петниста тинтява, наричани още „горчив корен”.
Ако сте се разхождали из буковите гори на Рила, няма как да не сте срещали една дребна и ароматна трева с бели цветчета, събрани в щитовидно съцветие на върха на стъблото. Растението цъфти около Еньовден, затова се нарича ароматно еньовче. Известно е още като „кръстат бурен” и „горска лазаркиня”. Това е изключително нежно растение, бере се само с нож, набраните стръкове се събират в кошничка или хартиен плик, за да не се спарват. Ако се поставят в полиетиленов плик, се изпотяват и при сушене почерняват.
Ако не бяха тънките власинки на копривата, които при допир отделят парлив сок, този вид нямаше да го има. Всички части на това тривиално растение са полезни от корена до семената и се ползват за лечение на различни болести. Тя е толкова универсално растение, че е по-добре да се изброят болестите, които не лекува. Всеки би ви препоръчал настойка от коприва при анемия, защото видът е богат на соли на желязото. Копривата е рудерално растение, широко разпространено из цялата страна, из тревисти, торни и влажни места, покрай пътища и реки, из горите, край стари овчарници и пасища.
По тревисти и каменисти места до 1600 м н.в., по поляни, из храсталаци се среща една силно горчива и ароматна билка – белият пелин. Не е трудно да се досетим откъде идва изразът „горчив като пелин”. За лечение се използват цъфтящите облистени връхни части, отрязани на около 25 см от върха. Събират се в началото на цъфтежа (юни – август). Пелин се нарича и виното, в което има много ароматни билки.
Друга горчива билка е белият равнец, който расте по сухи тревисти места, храсталаци, пасища и разредени гори докъм 1600 м н.в. Бере се по време на цъфтеж, в периода от май до септември. Той е най-добрият ни помощник при много заболявания. Наричат белия равнец мъжка билка, защото в миналото войниците задължително носели със себе си бял равнец заради свойството му да спира вътрешни и външни кръвоизливи и да успокоява болките.
Здравецът (здравчец) е едно често срещано растение по влажни, сенчести, каменисти и храсталачни места из горите докъм 2500 м н.в. Българинът вярва в целебните качества на това ароматно растение и неслучайно му е дал такова име. Ако сте си забравили лекарствата за понижаване на кръвното налягане, е достатъчно да сдъвчете и да глътнете един лист от здравец и след десетина минути ще се почувствате по-добре. Китка от здравец, вързана с червен конец, присъства във всички обичаи на българина.
По влажните поляни и долини в Национален парк „Рила”а расте билката черен оман, наричана още „зарасличе”, „чернокос”, „див тютюн”, „мазен корен”. Действа безотказно на костите, като арниката. Растението е незаменимо при спортни травми, облекчава мускулни болки, намалява отока и възстановява подвижността, спомага за зарастването на счупени кости, има противовъзпалително и болкоуспокояващо действие. Латинското му наименование е Symphytum. Глаголът symphein в превод означава сраствам, обединявам, свързвам. Добре е тази билка да присъства в дома на възрастните хора, във всеки спортен сак, в аптечката за път, а и във всяка домашна аптека. Черният оман цъфти с бели или лилави цветове. За лек се ползват коренът, стъблата или листата.
Рано напролет, през април, по горите и поляните до около 1200 м н.в. цъфти лечебната иглика, наричана още игличина – „първородната дъщеря” на пролетта с аромат на мед. Този вид не е защитен, но поради ограничените му запаси ежегодно се определят разрешените количества за стопански цели. Тя има жълти сияйни цветове с ярки оранжеви нюанси в средата, които приличат на стотици запалени свещички по зелените морави. Чрез високото си съдържание на сапонини лечебната иглика разтваря заседнал секрет в синусите и в бронхите. Най-добре е да си я наберете като букет, като старателно отрязвате стъблата с дължина до 8 – 10 см. Корените на растението също са лечебни, но те не се вадят, за да бъдат запазени популациите на вида.
Из горите и поляните на Рила, покрай потоците и бреговете на реките, както в най-ниските части, така и над 2000 м н.в. през лятото можете да си наберете от най-разпространените рилски билки – алпийски лапад, блатен тъжник, червена боровинка, бреза, бял бор, върба, великденче, подъбиче, вратига, червен глог, горска пищялка, овчарска торбичка, горска ягода, енчец, слез, мечи лук, лечебна иглика, малина, къпина, леска и много други.
Много от лечебните растения ще намерите сами по време на разходка в Рила, за други трябва да потърсите помощта на местните хора. Но трябва да знаете, че когато берете от разрешените лечебни растения на разрешени места, винаги трябва да оставяте най-малко 1/3 от растенията с добре развити цветоносни стъбла, за да се осигури размножаването на вида чрез семена за възстановяване на находището.