Лишеи

Лишеите са симбионтни комбинации от организми (гъби и водорасли), живеещи в тясна близост. Видовете лишеи са винаги гъбни и са или хлорофит (зелени водорасли), или цианобактерии (синьозелени бактерии). Те са многогодишни растения с много бавен растеж и ниска продуктивност. Това са пионерите на растителния мир. Те са твърде толерантни към суша, високи и ниски температури, затова се срещат в най-различни среди (стъблата и клоните на дърветата, по камъни, алпийски пасища и поляни и др.). Постепенно разрушават скалите, по които се развиват, и създават почви за по-висшите растения. В алпийската част на парка големи пространства заема исландският лишей (Cetraria islandica), който е защитен вид от българското законодателство. По хабитуса лишеите в парка са следните: храстовидни(еленов, дъбов, исландски лишей и др.), листовидни(кучешки, белодробен лишей и др.) и корести(златист лишей и др.). Белодробният лишей (Lobaria pulmonaria) е индикатор за чиста околна среда. Най-достъпното място в парка, където може да бъде видян, е пътеката от Карталска поляна към „входа” на резерват „Парангалица”, по ствола на смърчовите дървета. Видът лесно се различава от често срещания кучешки лишей по това, че от долната страна няма „зъби”.