Екопътека
Еко-пътека Бели Искър е реализирана от Дирекция „Национален парк Рила“ през 2003 година с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Националния доверителен екофонд, с цел популяризиране на пешеходния туризъм и запознаване на повече хора с природата на Национален парк Рила. Долината на река Бели Искър е една от най-забележителните планински долини на Балканския полуостров, тя представлява Рила планина в микромащаб – „представителна извадка от планината“. Уникалната с конфигурацията си долина, праволинейно изтеглена от юг на север, е причина планинския климат да бъде без резки температурни колебания. Релефът в района е планински, крайречен, характерен за подножието на планината, където реката излиза от тесни клисури и започва да тече в по-широко легло. Голяма част от гората е иглолистна. Екопътеката дава възможност да се видят интересни каменни и скални образования, вековни гори и богато биологично разнообразие. Тя има дължина 7 километра и е разположена покрай средното течение на река Бели Искър като лъкатуши около реката. Дирекция „Национален парк Рила“ изгради екопътека Бели Искър имаща за цел да представи на посетителите на парка най-дълбоката рилска долина, а именно долината на р. Бели Искър. В началото на пътеката има обособен паркинг, бележещ стартовата точка. Входът на екопътеката е на самото асфалтово шосе свързващо с. Бели Искър с едноименния язовир. Началото на пътеката е на височина от 1215 метра, горният ѝ край между седми и осми мост е 1380 м. надморска височина, а най-високата и точка, където е изградена панорамна тераса „погледна площадка“ е на 1528 метра. Денивелацията на екопътеката е малка – 300 м. Посетителите на екопътеката ги посрещат големи табели представящи Националния парк и екопътеката. Общата й дължина е около 7,5 км., екопътеката е кръгова. Цялата екопътека е “нашарена” с дървени съоръжения, по-големи и по-малки мостове, които прехвърлят реката ту от едната , ту от другата страна. На подходящи места между мостовете са поставени информационни табели, разказващи за съответната местност, както и за различните елементи на природата, които могат да се видят по екопътеката – водата, скалите, представителите на растителния и животинския свят. Мостчетата са с имена, както следва: Синия вир, Изгрев, Двата камъка, Тис, Дългия, Бор, Арамлия и Суларо. На четвърти мост има табелка „ Тис”, защото там се среща този рядък и ценен вид, наричан от местните хора чудноватото дърво. Най-дългият от тях мост, както се разбира и от името му – "Дългия". По дължината на екопътеката има и пет по-малки мостчета пресичащи реката. Пейзажите се редуват с долини с тесни клисури, крайречен релеф, интересни скални образувания и иглолистни гори.
Преминавайки още по първия мост наречено “Синия вир” гостите на парка могат да съзерцават реката, която е изключително впечатляваща през пролетта с бурната си шумна и изключително красива и пълноводна река, придошла от топящите се снегове високо в планината. Стъпвайки на първия мост, на изток се вижда местността Орлови скали, с най-висока точка връх Соколец (н.в. 2021м). От дясната страна по долината на река Бели Искър можем да видим и някои от притоците на реката – всеки дал името на малка долина в района – Пъструмски дол, Еремин дол, Долен сухар, Горен сухар. След шести мост се изправят скалните местности – Самоковище и Виднище. Цялата пътека е маркирана с лентова маркировка със синя боя. Прехвърляхйки мостчетата едно подир друго, наслаждавайки се на ромона на река, всеки има възможността да се любова на вековните гори и пъстрите с цветя поляни. По дължината на екопътеката има изградени множество места за отдих., някои открити, други с навес, за да бъдат предпазени посетителите, както от дъжд и сняг, така и от летния пек. Обособени са още пет места за отдих всяка с табелка и име - Езерото, Камъка, Средорек, Здравец, Къщата. Там са поставени маси и пейки и има възможност за кратка почивка. На подходящи места между мостовете са поставени информационни табели, които разказват за съответната местност, както и за различните елементи на природата, които могат да се видят в природата по пътеката - водата, скалите, животните и растенията. Пътеката е относително равна и много лека за преход, някъде по средата на пътеката, започва да става леко по-наклонена, но в никакъв случай не е стръмна. Тя е подходяща за хора от всякаква възраст. Лесно достъпна е, а местата за отдих изобилстват, подходяща е и за малки деца. По дължината на екопътеката има изградени рампи за хора с увреждания, както и тебели с брайлов текст, представящи парка и неговите забележителности. По дължината на цялата екопътека има осем големи моста, в началото на всеки има указателна табела „Да преминават максимум до 5 човека“. Екопътеката върви по двата бряга на реката. На горния край на екопътека между мост №7 и мост № 8 има заслон, оборудван с пейки за сядане и е изградено място за отдих пред него. Там се намира “Заслона”, който е оборудван с пейки и маси, а пред него е обособена зона за отдих. „Заслона“ е изграден като екоучилище, в който децата да могат да рисуват и да правят пана от приородни материали. Това е място, където може да поседнеш и да поостанеш, за да можеш да дадеш шанс на приятната умора да отстъпи място на блаженството и удоволствието от досега с природата и хармонията, която има там. Напускайки екопътеката на последния мост над реката се пресича асфалтовия път и пътеката преминава в гората в ляво от пътя и реката. Там изкачвайки се по стълби се стига до така наречената „Погледна площадка“, от където всеки от високо може да се порадва на живописката река, на стръмните каменисти склонове, покрити със стари иголистни гори. Затова и посетителите на парка я наричат „наблюдателна площадка“ – високо място от където се вижда голяма част от долината на реката.
Екопътека Бели Искър е подходяща както за летен, така и за зимен туризъм на територията на Национален парк „Рила“. Ароматът на бор, ромона на реката, чистия, свеж и прохладен въздух грабват посетителите още от първите стъпки. Пътекиата е посипана с борови игли, проядените дънери и огромните мравуняци са само част от живия свят на Национален парк „Рила“. До мястото се стига по една пътека, а се връщате по друга всяка с различна трудност. Слизаме по стръмната пътека, а се качваме по по-полегата, но по-дълга пътека. Горе на „Погледната площадка“, която е оградена с предпазен парапет в непосредствена близост до информационанат табела има голям мравуняк на червена горска мравка, който парковата Дирекция е оградила, за да не могат посетителите да стъпят в него. Спускайки се наобратно към началото на екопътеката вляво от асфалтовия път в близост до Контролно информационни център на Нациоанален парк „Рила“ има малка табела с маса и пейки. Когато човек седне там за по-дълга почивка и има в ръцете си бинокъл може да наблюдава как се гонят или пасат дивите кози или над стръмните върхове се рее скалния орел, гарван гробар, жълтоклюна гарга, сокол скитник и др. По време на разходка в старите гори от бял бор смесен с бяла мура и смърч, може да се срещнат сърна, лисица, белка, катерица, лещарка, глухар, черен кълвач, усойница, множество пеперуди, бръмбари и насекоми. В студените бистри, пенливи води на реката живее балканската пъстърва Интересен растителен вид в близост до центъра на Националния парк е казашката хвойна (Juniperus sabina), вид защитен от Закона за биологичното разнообразие, вписан в Черверната книга на Р. България. Видът е впечатляващ хабитус със силно ароматни листа. С изградената екопътека се допринася за опазване на ладшафтите, чрез ограничаване и насочване на посетителите по маршруата на пътеката, чрез представяне на тях на богата информация за природата в района и правилата за нейното опазване, дава се възможност на местните хора да развиват устойчив туризъм.
С така изградената екопътека Бели Искър, Дирекцията предлага на всеки посетител да се потопим в природата на Националения парк, която е невероятно красива, приятна и много магическа. Планинският маршрут е подходящ за хора без опит на ходенето в планината.
Преминавайки още по първия мост наречено “Синия вир” гостите на парка могат да съзерцават реката, която е изключително впечатляваща през пролетта с бурната си шумна и изключително красива и пълноводна река, придошла от топящите се снегове високо в планината. Стъпвайки на първия мост, на изток се вижда местността Орлови скали, с най-висока точка връх Соколец (н.в. 2021м). От дясната страна по долината на река Бели Искър можем да видим и някои от притоците на реката – всеки дал името на малка долина в района – Пъструмски дол, Еремин дол, Долен сухар, Горен сухар. След шести мост се изправят скалните местности – Самоковище и Виднище. Цялата пътека е маркирана с лентова маркировка със синя боя. Прехвърляхйки мостчетата едно подир друго, наслаждавайки се на ромона на река, всеки има възможността да се любова на вековните гори и пъстрите с цветя поляни. По дължината на екопътеката има изградени множество места за отдих., някои открити, други с навес, за да бъдат предпазени посетителите, както от дъжд и сняг, така и от летния пек. Обособени са още пет места за отдих всяка с табелка и име - Езерото, Камъка, Средорек, Здравец, Къщата. Там са поставени маси и пейки и има възможност за кратка почивка. На подходящи места между мостовете са поставени информационни табели, които разказват за съответната местност, както и за различните елементи на природата, които могат да се видят в природата по пътеката - водата, скалите, животните и растенията. Пътеката е относително равна и много лека за преход, някъде по средата на пътеката, започва да става леко по-наклонена, но в никакъв случай не е стръмна. Тя е подходяща за хора от всякаква възраст. Лесно достъпна е, а местата за отдих изобилстват, подходяща е и за малки деца. По дължината на екопътеката има изградени рампи за хора с увреждания, както и тебели с брайлов текст, представящи парка и неговите забележителности. По дължината на цялата екопътека има осем големи моста, в началото на всеки има указателна табела „Да преминават максимум до 5 човека“. Екопътеката върви по двата бряга на реката. На горния край на екопътека между мост №7 и мост № 8 има заслон, оборудван с пейки за сядане и е изградено място за отдих пред него. Там се намира “Заслона”, който е оборудван с пейки и маси, а пред него е обособена зона за отдих. „Заслона“ е изграден като екоучилище, в който децата да могат да рисуват и да правят пана от приородни материали. Това е място, където може да поседнеш и да поостанеш, за да можеш да дадеш шанс на приятната умора да отстъпи място на блаженството и удоволствието от досега с природата и хармонията, която има там. Напускайки екопътеката на последния мост над реката се пресича асфалтовия път и пътеката преминава в гората в ляво от пътя и реката. Там изкачвайки се по стълби се стига до така наречената „Погледна площадка“, от където всеки от високо може да се порадва на живописката река, на стръмните каменисти склонове, покрити със стари иголистни гори. Затова и посетителите на парка я наричат „наблюдателна площадка“ – високо място от където се вижда голяма част от долината на реката.
Екопътека Бели Искър е подходяща както за летен, така и за зимен туризъм на територията на Национален парк „Рила“. Ароматът на бор, ромона на реката, чистия, свеж и прохладен въздух грабват посетителите още от първите стъпки. Пътекиата е посипана с борови игли, проядените дънери и огромните мравуняци са само част от живия свят на Национален парк „Рила“. До мястото се стига по една пътека, а се връщате по друга всяка с различна трудност. Слизаме по стръмната пътека, а се качваме по по-полегата, но по-дълга пътека. Горе на „Погледната площадка“, която е оградена с предпазен парапет в непосредствена близост до информационанат табела има голям мравуняк на червена горска мравка, който парковата Дирекция е оградила, за да не могат посетителите да стъпят в него. Спускайки се наобратно към началото на екопътеката вляво от асфалтовия път в близост до Контролно информационни център на Нациоанален парк „Рила“ има малка табела с маса и пейки. Когато човек седне там за по-дълга почивка и има в ръцете си бинокъл може да наблюдава как се гонят или пасат дивите кози или над стръмните върхове се рее скалния орел, гарван гробар, жълтоклюна гарга, сокол скитник и др. По време на разходка в старите гори от бял бор смесен с бяла мура и смърч, може да се срещнат сърна, лисица, белка, катерица, лещарка, глухар, черен кълвач, усойница, множество пеперуди, бръмбари и насекоми. В студените бистри, пенливи води на реката живее балканската пъстърва Интересен растителен вид в близост до центъра на Националния парк е казашката хвойна (Juniperus sabina), вид защитен от Закона за биологичното разнообразие, вписан в Черверната книга на Р. България. Видът е впечатляващ хабитус със силно ароматни листа. С изградената екопътека се допринася за опазване на ладшафтите, чрез ограничаване и насочване на посетителите по маршруата на пътеката, чрез представяне на тях на богата информация за природата в района и правилата за нейното опазване, дава се възможност на местните хора да развиват устойчив туризъм.
С така изградената екопътека Бели Искър, Дирекцията предлага на всеки посетител да се потопим в природата на Националения парк, която е невероятно красива, приятна и много магическа. Планинският маршрут е подходящ за хора без опит на ходенето в планината.
