Резервати

Зона “Резервати” включва всички територии от първостепенна природозащитна важност в парка. Всички те са обявени в интервал 1933-1992 г. Според чл. 16 ал. 1 от ЗЗТ за резервати се обявяват образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. Значението на резерватите като територии с висока консервационна стойност е много голямо и те са доказателство за изпълнение на ангажиментите на България за строга природозащитна дейност. 

Тази зона включва съществуващите четири резервата в парка с обща площ 16 232.5 ха или 20 %  от площта  на НП „Рила“.

“Централен Рилски резерват”
Резерват “Ибър”
Резерват “Парангалица”
Резерват “Скакавица”

Предназначение на зона “Резервати”
Тази зона се обявява с цел поддържане естественото състояние на териториите с най-високо консервационно значение. Зоната позволява най-висока степен на защита на растителните и животинските съобщества. Резерватите са сърцевината на формообразувателни центрове на територията на парка и включват местообитания от съществено значение за множество животински и растителни видове и съобщества, застрашени на национално, европейско и световно равнище. Тази зона обхваща територията в парка, поставена под строг природозащитен режим.
І. Режими за зона “Резервати”
Всички дейности и действия са забранени, с изключение на:
1. Охрана;
2. Потушаване на пожари, превантивни мерки и дейности по утвърден пожароустройствен проект;
3. Спасителни и полицейски акции; 
4. Маркиране и подържане маркировката на границите;
5. Транзитен пешеходен туризъм по определени маршрути включително с образователна цел:

5.1. През резерват “Ибър”:

5.1.1. от курорт Костенец по река Чавча и Равнивръшка река до хижа “Белмекен”;
5.1.2. от хижа “Гургулица” по река Крайна и Равнивръшка река до хижа “Белмекен”;
5.1.3. от хижа “Белмекен” за Айран дере;
5.1.4. от хижа “Белмекен” за долината на река Ражавица;
5.1.5. от хижа “Венетица” през м. “Топоклията” до връх Ибър;

5.2. През “Централен Рилски резерват”:

5.2.1. от хижа “Чакър войвода” по кайзеровия път до хижа “Марица”;
5.2.2. от хижа “Чакър войвода” през Шатър до хижа “Мусала”;
5.2.3. по долината на Тиха Марица за връх Мусала;
5.2.4. от връх Мусала през Близнаците и Маришки връх за хижа “Грънчар” и хижа “Заврачица”;
5.2.5. от хижа “Медарника” през Кобилино бранище за хижа “Рибни езера”;
5.2.6. от хижа “Рибни езера” през Канарски преслап, връх Вапа за връх Мусала;

5.3. През резерват “Парангалица”:

5.3.1. от хижа “Македония” за местността Предела;

5.4. През резерват “Скакавица”:

5.4.1. от курорт Паничище за хижа “Скакавица”;
5.4.2. от хижа “Скакавица” за хижите “Ловна” и “Рилски езера”;

6. Транзитно преминаване на добитък и пастири по установени прокари през резерват “Ибър”:

6.1. от курорт Костенец по река Чавча и Равнивръшка река до хижа “Белмекен” и високопланинските пасища;
6.2. от река Крайна до Равнивръшка река и високопланинските пасища;

7. Събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места с разрешение на МОСВ (ЗЗТ, чл. 17, ал. 1, т. 4);
8. Санитарни мероприятия по чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за защитените територии при условията на чл. 17, ал. 4;
9. Научна дейност и екологичен мониторинг;  
ІІ. Норми
1. При събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места количеството, броя, методите и начините на събиране, както и числеността на групите се определя с издаденото от МОСВ разрешение;
2. При потушаването на възникнали пожари, спасителни и полицейски акции, дейностите и броят на участниците се определят в зависимост от конкретната обстановка и нужда; 
3. Сечта и извоза на дървесина при санитарни мероприятия в следствие на природни бедствия и каламитети се извършва по утвърден от МОСВ технологичен проект с животинска теглителна сила, без строителство на нови пътища.
4. При посещения на резервати с научна цел, организираните групи да са с численост до 5 души. 
5. Организираните групи преминаващи през резерватите да са с численост до 15 души.  
6. При маркиране и подържане границите на резерватите групите да са с численост до 5 души.