Натура 2000
На територията на Национален парк Рила, се намира и защитена зона BG0000495 „Рила“ от европейската екологична мрежа Натура 2000. Защитена зона BG0000495 „Рила“ като защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (по Директива 92/43/ЕИО) и опазване на дивите птици (по Директива 2009/147/ЕО) е одобрена с Решение на Министерския съвет № 122/02.03.2007 г. (ДВ бр. 21/09.03.2007 г.), и обявена със Заповед №РД-764/28.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите (ДВ бр. 100/21.11.2008 г.). Изменение и допълнение на посочената Заповед е направено в Заповед №РД-259/31.03.2021г. (ДВ бр. 40/14.05.2021г.).
Защитената зона заема площ от 77927,168 ha и попада изцяло в Алпийския биогеографски регион. Припокрива се и с Орнитологично важно място „Рила“.
В зоната са включени 24 типа природни местообитания, от които три типа не са обект на опазване. Това са: 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9180 Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове и 9270 Гръцки букови гори с Abies borisii-regis. От флората и фауната на България, в зоната са включени 58 вида, от които предмет на опазване са 57 вида.
В орнитологично отношение ЗЗ „Рила“ е със световно значение като представителна зона за алпийския биом, тъй като три вида птици, характерни за този биом, от четири регистрирани за България, се срещат там – скалолазката Tichodroma muraria, жълтоклюна гарга Pyrrhocorax graculus и пъстрогушата завирушка Prunella collaris (представена от ендемичния подвид P. c. subalpine) (Спиридонов и Янков, 2007). Тук се намират най-големите гнездящи популации на врабчовата кукумявка Glaucidium passerinum, пернатонога кукумявака Aegolius funereus и трипръстия кълвач Picoides tridactylus в България (Спиридонов и Янков, 2007). Зоната е сред най-ценните територии на ниво Европейски съюз за опазването и на скалния орел Aquila chrysaetos, глухара Tetrao urogallus, сокола скитник Falco peregrinus, черениякълвач Dryocopus martius и лещарката Bonasa bonasia.
Защитената зона заема площ от 77927,168 ha и попада изцяло в Алпийския биогеографски регион. Припокрива се и с Орнитологично важно място „Рила“.
В зоната са включени 24 типа природни местообитания, от които три типа не са обект на опазване. Това са: 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9180 Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове и 9270 Гръцки букови гори с Abies borisii-regis. От флората и фауната на България, в зоната са включени 58 вида, от които предмет на опазване са 57 вида.
В орнитологично отношение ЗЗ „Рила“ е със световно значение като представителна зона за алпийския биом, тъй като три вида птици, характерни за този биом, от четири регистрирани за България, се срещат там – скалолазката Tichodroma muraria, жълтоклюна гарга Pyrrhocorax graculus и пъстрогушата завирушка Prunella collaris (представена от ендемичния подвид P. c. subalpine) (Спиридонов и Янков, 2007). Тук се намират най-големите гнездящи популации на врабчовата кукумявка Glaucidium passerinum, пернатонога кукумявака Aegolius funereus и трипръстия кълвач Picoides tridactylus в България (Спиридонов и Янков, 2007). Зоната е сред най-ценните територии на ниво Европейски съюз за опазването и на скалния орел Aquila chrysaetos, глухара Tetrao urogallus, сокола скитник Falco peregrinus, черениякълвач Dryocopus martius и лещарката Bonasa bonasia.